Шах академия на България

Ипотпал

Следващото изпитание беше стрелба с лък. Казим уцели всички мишени с огромна лекота. Ипотпал обаче нямаше намерение да продължи и това състезание с равен резултат. Той хвана три стрели.
- Или провал или пълна победа – каза си Ипотпал. Той имаше шанс да спечели интереса на младата Нейри и този път нямаше да се провали.
Принц Ипотпал опъна стрелите и се прицели. Той виждаше единствено мишените. Целият свят изчезна за него. Ипотпал се прицели и …
- Победител в това състезание е младият принц на Острова.

Ипотпал уцели всичките три мишени с един единствен изстрел. Казим пребледня… Как беше възможно?!
- Следващото състезание ще бъде върху контрола и работата в екип на Вашите зверове – каза Ипотпал Първи. – Пригответе се.
- Татко! С твое позволение бих искал да се преместим извън двореца… Знаеш мойте мотиви.
Ипотпал Втори не искаше някой от гостите да бъде убит в случай, че драконът се ядоса.
- Много добре Ипотпал. Нека Туник да избере теренът където ще се състезавате.
В Керама бяха възприели опитомяването на зверове и използваха морските хидри за целта. Тези хидри бяха изключително силни във вода, но на сушата бяха тромави. Точно заради това Туник избра принцовете да се сръжават на брега на морето. Там хидрата щеше да е близо до водата и лесно щеше да вземе надмощие, но … Никой не предполагаще за мощта на малкият Шакоку. Носеха се легенди за това как Каарах е починал и няма наследник, но дори и да не бяха истина едно излюпено в замъка драконче няма силата на лавата на вулканът Корона. Поне така си мислеше Туник. Той не знаеше, че драконите се пускаха и сами избираха места за свойте гнезда.
- Нека състезанието започне.
Във водата бяха пуснати няколко кораба, който Казим и хидрата му атакуваха под вода. Те показаха невероятна техника и майсторство, които смаяха всички гости на събитието. Нейри беше впечатлена. Тя харесваше Ипотпал, но снежните планини бяха далече и тя не знаеше за малкият черен дракон на принца. Тя не вярваше, че Ипотпал ще се справи по-бързо от Казим.
- Браво синко. – Каза Туник. Твоята техника и синхрон със хидрата ти са невероятни. Потопихте всички кораби за по-малко от десет минути. Много се гордея с теб.
- Сега е ред на Ипотпал. – каза Господарят на света.
Той и неговият дракон трябваше не просто да унищожат корабите. Също както хидрата, така и драконът нямаше да се затруднят да потопят корабите, но те трябваше да го правят по определен ред. За целта принцовете ги управляваха. Туник беше сигурен, че младият дракон няма да успее да потопи всички кораби по-бързо от Казим и неговия звяр. Дори и син на „Черната Смърт” той беше едва десет годишно драконче, а хидрата беше много по-голяма от драконите. Тогава обаче се случи нещо, което изненада всички. Когато всички бяха вперили погледи в Печатът на Огъня, от където се очакваше да излезе Шакоку, стражите и жреците се спуснаха в противоположната посока. Там стоеше друг печат, още по-голям от този на възрастните дракони. След като печатът беше отворен…
- Бягайте !!! Бягайте преди да се е спуснала портата!!!!
Стражите и жреците се разбягаха във всички посоки, а когато се отвори портата поток от лава се разля на вън. Туник беше пребледнял и с широко разтворени очи. Той не можеше да повярва.
- Точно така приятелю. Това е Шакоку. И за различка от останалите дракони той бълва лава.
Ипотпал Втори застана пред своят любимец, засили се и с един скок се озова на врата му. Той хвана звярът за шиповете и му извика да полети. Миг след това драконът беше в небесата. Ипотпал го насочи към корабите. С яростен вик той и дракона се спуснаха към първия кораб. Както обикновено, когато Шакоку чуеше Ипотпал да крещи…. Кълба от лава се разхвърчаха във въздуха. Атаката обаче беше добре премерена и точно насочена. Ипотпал беше положил специални усилия да научи дракона си как да атакува отделни мишени, след като Шакоку опожари цялата тренировъчна площадка. С първата си атака драконът и Ипотпал потопиха три кораба. С втората още три, а за третата атака оставаха само два. В крайна сметка…

Романът за Ипотпал идва насам и продължава право натам - Ипотпал част 5.